Спортът не е само резултати, точки и видеа от случващото се на терена. Историята и съдбите зад нея, които са в основата на магията на всяка игра, са всъщност далеч по-ключови.
У нас в последните седмици един филм развълнува спортната общност. Защото е различен, направен с много усилия, но и много сърце. Документалната лента “В името на Бог РЪГБИ!” вече мина на няколко прожекции, напълни зали и разказа турбулентната българска история на тази игра, която вълнува стотици милиони по света.
А ръгби през тази година навършва 200 години. Това е спортът, от който е произлязъл футболът, разбира се. И не само. През септември Световното първенство във Франция ще плени планетата, а при условие, че ръгби е религия в страни като Великобритания, Ирландия, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Южна Африка, Аржентина, Япония… Ясно е, че събитието ще има огромен глобален отзвук и аудитория.
Автор на филма е Васил Върбанов - популярен радио и телевизионен журналист, който успоредно със своите музикални и културни предавания, вече повече от 13 години е и ръгби коментатор. Бил е и дългогодишен състезател, затова познава отблизо философията на този спорт, както и спецификата на неговата култура. А у нас се предават мачове основно от турнира на Шестте нации, който през пролетта на всяка година противопоставя шестте най-големи сили на Европа.
Филмът е разказ, низ от истории, но и свидетелство за живота у нас в различни периоди на миналия век, излизащо извън спортния контекст.
Dir.bg ще ви покаже три от сюжетните линии в него - истории, които са част от основата на филма. И на над половинвековната любов към тази игра у нас, която днес отново се разгаря въпреки дългогодишното тлеене извън фокуса на голямо обществено внимание - по една или друга причина.
Да говорим за елит в тази игра не е трудно. И той е с почти божествения статут на отбори-митове - великите “Ол Блекс” от Нова Зеландия, Австралия, Англия, Франция, актуалният световен шампион Южна Африка, Ирландия - лидер в световната ранглиста. Следва “втори ринг” от много класни състави, които играят в европейския супертурнир на Шестте нации - Шотландия и Уелс, както и все по-бързо напредващите италианци. Около това ниво от Южна Америка имаме “пумите” от Аржентина, където спортът е изключително популярен.
От този регион, но в следващия “пръстен”, са и биткаджиите от Уругвай, и търсещите място под слънчето чилийци. Освен тези тимове имаме Япония (домакин на миналото световно първенство), Тонга, Фиджи, Самоа, Румъния, САЩ… За Мондиала тази година във Франция се класираха Намибия и Португалия, които също гравитират около втория или по-скоро третия “пръстени” в йерархията. Това е солидно ядро от 20-ина отбора, които като класа превъзхождат останалите сериозно.
За 200 години история - а играта чества толкова през 2023-а, световните първенства като сцена се появиха сравнително късно. Едва девет турнира досега предхождаха шоуто, което ни чака във Франция от 8 септември до 28 октомври. Това е и най-дългото световно първенство в който и да е отборен спорт.
Шампиони са били само четири отбора - Нова Зеландия (3 пъти), Австралия (два пъти), Южна Африка (три пъти) и Англия (веднъж).
И къде тук е България, ще се запитате?
Отговорът е, че нашият национален отбор си спечели признание за най-бързо развиващ се в последните 24 месеца, след като със серия от 14 поредни победи направи прогрес от 35 позиции. И днес е на 59-о място в ранглистата на World Rygby - ръководното тяло на играта.
Никога страната ни не е била толкова високо в тази класация, която води началото си от 2003-а, такъв възход е нечуван за българския национален тим. Просто за сравнение, ръгби тимът ни е доста по-предно класиран в световната ранглиста на своя спорт, отколкото този по футбол, например. Националите в играта, в която топката се рита само с крака, са 77-ми в списъка на ФИФА.
В тази прекрасна серия бяха победени отбори като Турция, Сърбия и Словения, а най-гръмко прозвуча успехът над малтийците като гост. Те са с 14 места пред нас в ранглистата.
Тимът на България си заслужи със сърцата игра привилегията да бъде подкрепян от няколко хиляди души на Националния стадион “Васил Левски”. Публиката на мачовете се увеличиваше с всяка следваща победа, а атмосферата бе типична за играта ръгби - шумна подкрепа за нашите, но в тона на уважение и спортсменство към това, което правят и противниците.
Как се стигна до този възход? Естествено, с работа, отдаденост и отношение - а в този спорт те са на пиедестал. Защото ръгби е вероятно единствената отборна игра, в която сам не можеш да направиш нищо. Отборът е звездата, а не индивидуалностите.
Огромна заслуга има френският треньор Ромен Балмис, който работи без заплата в националния тим на България. Той е приел като кауза тази позиция.
Пристига у нас преди почти десетилетие, като първоначално работи като преподавател във френския лицей “Виктор Юго” в София. Любовта му към ръгби, а и дипломата, която има за треньор в тази специалност от родината му, го свързват с отбора на НСА.
А там играчите са много впечатлени от идеите и качествата му. Скоро след това се провежда конкурс за селекционер на националния отбор, Балмис кандидатства и е одобрен през 2017 г.
В ръгби у нас големи пари няма. Средствата са ограничени, но пък не липсват играчи с големи сърца и желание. Френският треньор предприема стъпки да сглоби здрава група - организира по-дълги лагери преди мачове, налага някои нови правила - точните места за подготовка, играчите да носят еднакво облекло извън мачовете.
Все неща, които допринасят днес отборът да е колектив. А колективът да печели мачове. Защото гладът за успехи го е имало и преди това, но липсва именна тази настройка, която добавя французинът.
Според него “българите са родени за този спорт, с огромен атлетичен потенциал”.
Победите над Словения с 39:19 през април тази година и над Турция с 54:13 през май 2022-ра, напълниха централната трибуна на “Васил Левски”. И на двата двубоя зрителите не бяха по-малко от 4000. Това е нова вълна на интерес и еуфория около играта - не просто, защото отборът ни побеждава.
Ефектът от работата на Балмис и невероятната отдаденост и дух на играчите му е лесно видим. Възходът на ръгби отборът ни направи впечатление и на световната общност в тази игра. Неговите мерни единици са признанието за най-бързо прогресирал тим в ранглистата, поредицата победи и новото самочувствие.
Както и спечелените хиляди нови ръгби фенове в България, които идват на мачовете. Те са вероятно и най-голямата награда за работата на играчи и наставник.
“Трябваше след шестдесет години национална ръгби традиция да дойде едно чудесно френско момче, което да ни каже “чакайте, да спрем да се занимаваме с глупости и да се фокусираме върху важните неща”,” казва за него Васил Върбанов.
България преоткрива - поне в масовата си аудитория - спорт, който е стъпил на родна почва преди почти 100 години. И гледа само напред и нагоре в бъдещето на играта с пъпешовидната топка, която създава и обединява корави момчета и джентълмени.
